За да стане рицар първото, което е нуждо на човек е да се роди през Средновековието. Не е нужно да е образован, грамотен и оратор, но затова пък е трябва да владее седемте рицарски добротетели. Това са: езда, плуване, стрелба, фехтовка, лов, игра на шах и съчинение на стихове (за дамата на сърцето).

До седем годишна възраст го възпитават в семейството, а след това го отвеждат в замъка на неговия феодал (сеньор).

До 14 годишната си възраст е паж и прислужва в замъка. От господарката си научава как да се държи с дамите. Господарят го запознава с правилата на турнирите.

Когато стане на 14 години пажът се превръща в юнкер (млад господин). Провъзгласяването му за юнкер става на специална церемония, на която свещенник ме връчва меч. Позволява му се да носи и шпори. През този период той придружава навсякъде синьората и сеньора и изпълнава техните поръчки. Обикновено се грижи за конете, придружава господаря си във воини и усвоява рицарските добродетели.

Когато стане на 21 години юнкерът се провъзгласява за рицар. Това става на тържествена церемония в църквата, където той полага клетва и получава рицарските си отличия.

Дъщерите на рицарите получават възпитанието си до седмата си година в семейството, а след това постъпват в манастирските училища или замъците на аристократите, за да усвояват благородни маниери.