Всичко започва преди 20 години с един "концерт" в Суринам. Усилващото се крякане на жабите се смесват в нощта със скърцащия звук на насекомите. За Франс Лантинг, току-що пристигнал от своята родна Холандия, тази първа нощ сред джунглата и последващата утрин са истинско преживяване. Сред спускащата се мъгла, гигантските папрати и огромните палми, разкриващи устрема на необятните си стволове, които се изправят към светлината, той има впечатлението, че времето се е върнало назад и той може да улови природата в своето начало.
След 20 години, страстта му го отвежда в тези джунгли, които е успял да предвкуси още в Суринам. Те го довеждат от Латинска Америка в Азия, минавайки през Африка, те го привличат в Коста Рика, Перу, Конго. Те го наблюдават, как той преследва отблизо маймуните ай-ай, най-мистериозните от мадагаскарските лемури, или как се изкачва в Борнео склоновете на Кинабалу в търсене на рафлезията, най-голямото цвете в света, чийто диаметър е повече от 1 метър. 
Предпочитаната от него територия е зеленият пояс между тропика на Рака и тропика на Козирога, където, на площ от 8,5 милиона кв. км., съставляващи 6% от сушата на Земята, екваториалните джунгли се развиват. Дъждовните гори в равнините, дъждовни гори във височинния пояс: учените ги обозначават по различен начин в зависимост от екосистемите. Франс Лантинг предпочита термина джунгла. То произхожда, обяснява той, от древната санскритска дума "jangala", с която индианците посочват непроходимата растителност. 
В действителност трудно се оказва да се навлезе в тези земи. Преди да можем да направи каквато и да е снимка, фотографът трябва да изучи в детайли джунглата. В началото трябва да се научи да разчита ритъма на живот в нея, да прекарва дълги следобеди като я наблюдава и изучава, т.е. да се научи да бъде търпелив. Именно необходимостта от търпение кара Франс Лантинг да будува цели нощи, изчаквайки преминаването на перуанския осцелот (вид дива котка), да дебне играта на фосфоресциращите светулки в подножието на развалините на древен храм на Маите или да проследява въздушния полет на една дървесна жаба в Борнео. 

За да получи портрета на този осцелот (вид дива котка), фотографът Франс Лантинг е инсталирал в непристъпната джунгла система от инфрачервени светлини, активирана чрез специална аларма. При преминаването на животното светкавиците се задействат автоматично в синхрон с фотоапарата.

Задушаващата топлина и високият процент влажност (98%) влияят върху фотографския материал. Веднъж извадени от непромокаемите сакове, обективите се покриват с пара. Дори пакетчетата със силициев гел, които служат да поглъщат влагата, която прониква в апаратите, не помагат и самите те овлажняват. Единственото решение се оказва да се извади преносимия котлон и да се изсуши силицият като се затопля на слаб огън. 
Безразборно развиващата се растителност в джунглата позволява всякакви засади. И животните знаят това. За да се измъкнат от закона на джунглата, те трябва да бъдат постоянно нащрек. Изостреното им обоняние усеща и най-малката непозната миризма. Франс Лантинг решава проблема като разделя на разстояние един от друг своите апарати. За да улови нощното посещение на последните носорози от Борнео до мястото на техния водопой, той преобразява джунглата в скъпо фотографско студио. Две преносими светкавици, снабдени със светлоотражатели, са инсталирани на терена в тесни сандъци. Всичко това е свързано чрез кабели в сложна система с дистанционно управление. Когато един носорог се появява, фиаско! Късо съединение стопява батериите. Цяла армия от мравки е разяла външната част на електрическите жици. 

За ужас за фотографите, джунглата се е превърнала в рай за ентомолозите (етимолог - естественик, който изучава насекомите). Франс Лантинг се обединява с Пиотър Наскрески и Глен Морис, двама изследователи на джунглата. В Коста Рика, те му показали катидите - насекоми, които се разпознават и отличават с акустично хриптене, което се получава чрез търкане на техните крила. Той фотографира тяхната дейност, но това е цяла необятна вселена, която би трябвало да вмести в обектива си. Пет или петдесет милиона различни вида насекоми? Изчисленията на ентомолозите сочат намаление в техния брой. Неяснотата царува. Биоразнообразието на фауната граничи с възможностите за изследване на учените. През 19 век, в Борнео, британският естественик Алфред Валас е изпадал в екстаз от невероятното изобилие на тропическите джунгли. В рамките на няколко хектара, той установил наличието на 5 хиляди цветни растения, 1 200 вида орхидеи и 250 вида дървета: толкова, колкото наброяват в цяла Европа. 
Вече милиони години (60 милиона за най-стартите джунгли като тези в Малайзия) откакто растенията обменят тук генетичния си код, създават се нови видове, развиват в клетките си набор от молекули, свързани в сложна химична структура. Хората от джунглата, лечителите са ги използвали за направата на противоотрови или за лечение. В последствие идва ред на индустрията. Един фармацевтичен продукт от всеки четири включва в състава си растения от тропическите джунгли. "Ако ли държах да ги снимам, подчертава Франс Лантинг, това бе едновременно поради силното ми желание и подтикнат от бързината на изчезването на джунглите. От 1900 година, тропическите гори са намалели с 50%. В Мадагаскар, изтребването на растителността вече е унижило 90% от горите".
Минната експлоатация, дърводобивната промишленост, селското стопанство, животновъдството са причина за намаляването площта на тропическите джунгли и дъждовните гори всяка година с повече от 125 000 кв. км. Фотографът се страхува да не би да не може повече, в бъдеще, да споделя емоциите, които е изживял там: емоцията при откриването на първата градина в света, където пеперудите с прозрачни крила, наречени цитаерии (cythaeria), са танцували пред него в полусветлината на вечерното сияние.