|
|
Малко предистория
Северите и други 7 славянски племена на север от Стара планина до Дунава създали свой племенен съюз и храбро отблъсквали нападенията на Византия и опитите й да възстанови властта си отвъд Балкана. Когато ордата на Аспарух от 150-200 000 души и стадата добитък след тях стигнала Дунава, те смело прекосили реката и нахлули в границите на могъщата Византия. В първия момент вбесеният император Костантин IV предприел голям поход на север към Дунава, за да унищожи това “презряно племе”, но претърпял голямо поражение. Византийските автори се оправдават, че българите не се решили да влезнат в сражение и понеже императорът страдал от подагра и се оттеглил в Месемврия, войските му тръгнали да бягат. Тогава българите излезли от блатата и настанало клане.
Създаване на Българската Държава на Дунава
Така или иначе през тази далечна 680г. византийската войска била разгромена. Прабългарите превзели земите на север от Стара Планина, укрепили се с вал, дълъг около 100 километра (от Черна Вода до Констанца). Този ров бил с широчина 15 метра, височина 4 метра, а на дъното му били забити колове. Това щяло да спре хазарските племена. Този вал е и доказателство, че прабългарите смятали да останат за дълго, може би за вечни времена (да се надяваме), на тази земя. По-късно установили отношенията си със славяните, за които ще уточним малко по- нататък. След като се укрепили, Аспарух повел ордата си на Юг от Балкана, където продължил да опустошава “благословената византийска земя”. Византийците се стреснали и решили да сключат с нас мирен договор, който и до днес се смята за официално признание на българската държава, тоест за началото й! Допълнителна причина за гордост е, че надутият византийски император се съгласил да ни плаща годишен данък. НО! Чувствам се длъжен да спомена следният факт: в една интересна книжка, пък и не само там, срещнах следното нещо – на един църковен събор един висш византийски презвитер (църковен сан) казва: “Ако бях изслушан, нямаше да претърпим това, което претърпяхме във войната с България! “ Тоест той не говорел за война с някакво нахално племе, не говорел за една загубена битка с някакви въшливци, ами за война с държава, с България! Следователно тази нова държава на прабългарите, била същата Стара Велика България, която съществувала от 165 година, само че границите й били изместени по на Юг.
За устройството на държавата
Когато Аспарух победил византийците и се укрепил в Добруджа, осъзнал, че със своите 10 000 конника не може да удържи трайна победа срещу могъщите ромеи и желязната им армия. А на тази опустошена от войните земя живеели само славяните, които преди много години били нахлули заедно с прабългарите и за разлика от тях, останали там. Аспарух разбрал, че е глупаво да започне война и с тях и вместо това пратил пратеници във всички посоки – да разгласят, че могъщия хан на българите иска да разговаря с техните князе и вождове. Славяните се съгласили на предложения им съюз и двата народа си разпределили отговорностите по пазенето на границите. Северите се преместили на изток към източните старопланински проходи и морската граница, останалите седем славянски племена се пръснали по цялото протежение на Балкана, за да устроят засади и да пазят проходите. Прабългарите пък пазели границите откъм аварите и хазарите, където имало и защитни валове – на Изток и Запад. Срещу византийците действали заедно. Границите се пазели свирепо – пазач, допуснал бягство, се наказвал със смърт. Владетелят на държавата бил прабългарския вожд – Хан Аспарух. А за столица била определена Плиска. Наистина невероятно било устройството на този град, при строежа на който прабългарите проявили всичките си архитектурни дарби. Градът бил устроен във формата на концентричен правоъгълник, в центъра на който, в свещенната точка на пресичане, бил храмът на Тангра. Могъщи били укрепленията на столицата и голяма площта й (25 000 декара).
|
teensait.dir.bg 
